Helgi Avatara (goutsoullac) wrote,
Helgi Avatara
goutsoullac

Умер в тюрьме Международного Трибунала в Гааге бывший президент Югославии и Сербии Слободан Милошевич. Скорбящим за ним русским соратникам следует, однако, помнить, что его режим и его сателиты вели этнические чистки не только в отношении индоевропейского иллирийского этноса (албанцев) и славян-католиков (хорватов) и славян-мусульман (босанцев), но подвергли репрессиям этническую группу русинов в автономной области Воеводине (Вуйводина) и в северной Боснии и восточной Хорватии (Славонии), вследствии чего только в сербской покраине численность русинов уменьшилась с 123 тис. (перепись 1981 г.) до 15 тис. (перепись 2002 г.).
Русины, как убедительно доказал русин Шандор Бонкало в монографиях "Славяне", 1915 г. и "Рутены", 1940 г., происходят из территории Левобережья Днепра - Лебедии - и переселились вместе с венграми и хорезмийскими каварами-халисиями частью на Поднестровье, частью на Потисье и на Дунай, где ассимилировали тогда западнославянских белых хорватов (со столицей в Хорвате, ныне - Краков). В Венгрии русины, ныне полностью ассимилированные (т.н. "мадяроны"), официально назывались рутенами или малорусами. Сами же русины Поднестровья (нынешние украинцы-галичане, называвшие себя до конца XIX в. "русинами") определяли Потисских и закарпатских жителей как "карпато-русы" и считают их, как и себя (лемков, бойков, гуцулов и покутян), всего лишь носителями определенного диалекта украинского языка (Юлиан Тарнович "Иллюстрированная история Лемковщины", 1936 г.). Карпато-русины являются первыми греко-католиками (т.н. Ужгородская уния 1508 г., в то время как Брестская уния датируется 1596 г.) и объединены в епархию Крижевци. Русины частью идентифицируют себя именно не украинцами, а русинами, родственными со словаками, называя себя "руснаци". Основоположником русинского литературного языка является Гавриил Костельник, происходящий из бачванско-сремской группы русинов. Столицей сербских русинов является город Великий Керестур (Руски Крстур). Часть русинов населяет ныне украинское Закарпатье, называя эту землю "Горнїца". Около 700 тис. "карпато-русинов" ныне живет в США и Канаде, их историю переселения описал Пол Роберт Магочи в монографии "Наш народ" (1984 г.). Известными русинами являются художник Эндрю Уорхол (Андрей Вархола), актриса Сандра Ди (Александра Зук) и политик Том Ридж, сын русинки и вождя племени индейцев чероки.
... Шестро люба, Косовко дзивчино!
Попать-лє ти на бойни копиї,
дзе найвисши и дзе найгустейши,
там прелята и крев зоз юнакох,
добрим коньом аж по верх стремена,
по стремена и по подбрухачи,
юнакови аж и по верх паса,
шики троме ци там погинули...


Русини су западнословенски народ (SIC!), који претежно живи у српској покрајини Војводини, у којој је њихов језик један од 6 службених језика. Језик ових Русина се говори углавном у Војводини, а спада у групу западнословенских језика и сличан је словачком. Мањи део Русина живи и на истоку Хрватске.

Према попису из 2002. године, у Војводини је живело око 15.000 Русина (Према попису из 1981. године било их је око 23.000). Русини су претежно гркокатоличке вероисповести. Културни центар Русина у Војводини је Руски Крстур.

Русини су се у Војводину населили са подручја данашње источне Словачке у 18. веку.

Поред овог имена, Русини се у историјским документима помињу и под именима Рутени и Малоруси. Постоје такође и Русини у Украјини, чији језик спада у групу источнословенских језика и сличан је украјинском. Војвођански Русини су у Србији признати као посебна нација, али их неки сматрају делом украјинских Русина, које опет неки сматрају делом украјинског народа. Међутим, за разлику од Украјинаца и украјинских Русина, који говоре источнословенске језике, Русини у Војводини говоре западнословенски језик.

http://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8_(%D0%92%D0%BE%D1%98%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0)

http://www.sriu.hr/rusini.htm


Русини
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Русини (карпато-русини) или рутени е общото наименование на няколко съвременни етнически групи, които говорят русински език. Част от русините наричат себе си руснаци.

Русините произхождат от северните Карпати и все още обитават както тези области, така и някои други в Панонската низина. Тяхната родина често е наричана Карпатска Рутения (Задкарпатска Русия), макар че това наименование не съвпада вече напълно с местата, населени с русини.

Основните русински етнически групи в някогашните Галиция и Буковина (днес в Западна Украйна) в Карпатите, се наричат (от запад на изток) лемко, бойко и гуцули (хуцули). Имената на първите две групи идват от думата лем или бой, означаваща само (на руски только, на украински тільки), а името на последната група не е ясен. Освен тези три групи, са известни още и верховинци и долиняци или хайнали.

Съдържание
1 История
2 Религия
2.1 Униати
2.2 Източноправославни
3 Език
4 Известни русини
5 Външни препратки
6 Допълнителна литература
История
Някои русински етнически групи, живеещи по границата на територията, на която се формира украинската нация през 19 век, не се включват изцяло в този процес. Такива групи са хората, населяващи Карпатска Рутения и Полесието, донските казаци и др. Някои от тях продължават да се наричат русини.

В противовес на украинското национално движение, съвременното русинско национално движение се основава на идеята за единство с русите. В този смисъл карпато-русините представляват типичен граничен етнос и националното им пробуждане е отрицание на украинския национализъм.

Карпато-русинското национално движение е особено силно сред онези русински групи, които най-рано са откъснати географски от украинската етническа територия (например, русинските заселници в Сърбия (Войводина), емигрантите в САЩ и Канада).

По време на владичеството на Австро-Унгария (18 и 19 век), някои русини се преселват на територията на северна Босна и Херцеговина, Войводина и Славония (днес в Хърватска). Всички те са наричани русини. До преброяването в бивша Югославия през 1971 г. обаче ураинците и русините са записвани като русини, след което те биват преброявани отделно.

Със създаването на Интернет, някои русински емигранти на запад започват да го използват като средство за разгласяване на тяхната загриженост за запазване на етническата и културна идентичност на русините.

Вижте също Русински език, Кратък исторически преглед

Религия
Русините са етническа група, която никога не е имала своя собствена държава. Поради тази причина, те са подложени на силно влияние в страните, където живеят (Унгария, Словакия, Полша, Украйна, Русия и т.н.).

Относно въпроса за приемане на християнството от русините има редица спорове, но вероятно е станало преди разделянето на християнството на източноправославна и католическа църква през 1054 г. Много русински църкви са посветени на св. св. Кирил и Методий.

Пол Робърт Магочи в книгата си „Нашият народ: карпато-русините и техните потомци в Северна Америка” (Our People: Carpatho-Rusyns and Their Descendants in North America), публикувана през 1984 (вижте част от нея тук в превод на словашки) представя балансирано историята на русините и дава изчерпателни сведения за тях. По времето, когато е написал книгата си, в Съединените щати е имало приблизително 690 000 карпато-русини, членове на някоя църква (320 000 на католическата, 270 000 на православната и 100 000 в различни други протестантски и други).

Униати
Много от русините принадлежат към Униатската църква, призната от папата след срещите в Ужгород през 1508 и Брест-Литовск през 1596, но те са запазили литургията на църковнославянски език и повечето от външните белези на източноправославното богослужение. В днешна Хърватска русините униати са организирани в епархия Крижевци

Източноправославни
Въпреки че изконно свързани с Руската православна църква, източноправославните русини биват засегнати от комунистическия режим, а това се отразява и на източноправославната русинска диаспора. Множество емигрантски русински общности заявяват, че следват традицията отпреди Октомврийската революция като отхвърлят или омаловажават легитимността на църковната организация, действала под комунистическо управление.


Език
Основна статия Русински език

Русинският не е признат официално от Украйна, понеже там го считат за диалект на украинския, като на същото мнение са и редица украински учени (вижте например Юлиян Тарнович Ілюстрована історія лемківщини, (1936), по изданието от 1964, Ню Йорк). Въпреки това, широко разпространено е и мнението, че русинският език е отделен славянски език. Дори някои русински учени смятат, че русинският език съществува от древността: „От праславянския възникнал и староруския – езикът в Киевска Русия. По времето на Киевска Русия, староруският, сред народа наричан "руски", в западноевропейската наука Ruthenian или русински език, бил, заедно с църковнославянския, официален език, а по-късно, след края на Киевска Русия и прехвърлянето на политическия и културен център далеч на изток, бил официален език и в Московското и другите руски княжества, както и в Полско-литовското княжество, които претендирали за право на наследство на Киевска Русия.” (Боґдан Гoрбаль Учебнїки карпатско-русинского язика зоз владическей одлоги културного нашлїдства восточно-католїцкей епархиї у Ню Джерзию, ЗАД). В Словакия е разпространено мнението, че русинският е диалект на словашкия език, но там русините имат своя организация и могат да ползват езика си (вижте изданието Инфо Русин). Във Войводина (Сърбия) русинският има статут на малцинствен език заедно с още няколко други езика.

Известни русини
Анди Уорхол (по рождение Вархола) – син на русини от Словакия, художник.
Том Ридж – син на баща чероки и майка русинка, чието семейство произхожда от Словакия, политик.
Сандра Ди (по рождение Александра Зук) – внучка на русински емигранти, актриса.
Subscribe
  • Post a new comment

    Error

    Anonymous comments are disabled in this journal

    default userpic

    Your reply will be screened

    Your IP address will be recorded 

  • 0 comments